Валенс е древен астролог, роден на 8 февруари 120 г. сл.Хр. в Антиохия, днешна Турция. На 34 години едва не умира, заради жена, а на 35 години пътува с кораб на дълго и опасно пътешествие до Египет, за да учи от извора, да укрепи своята практика, търсейки древните тайни на астрологията.
По време на пътуването преживява корабокрушение и среща с пирати. Той сам казва в Антология за себе си, че много страдал, докато изучи тайните на астрологията. Учителите му били сребролюбци и въпреки че им плаща купища пари, в крайна сметка не научил нищо от тях. Критикува и древните астролози, които говорили неясно в книгите си, с цел да изглеждат по – мистични и важни, но нищо да не кажат в крайна сметка. Заселва се в Александрия и отваря школа по астрология. По това време Александрия все още била дом на редица астролози от по-старите вавилонски, гръцки и египетски традиции. Той публикува голяма част от това, което научава от древните и чрез практиката си в своята Антология , написана в завладяващ стил.
Когато не научава нищо от своите учители, той се оттегля и започва самостоятелни изследвания върху астрологията. Ала в книгата си казва, че ползва книгите на Петозирис и Нехепсо, споменава Критодемус и Асклепий. Отдадеността му към астрологията е пословична, защото това е единственият античен астролог, който дава около 105 хороскопа с анализ в Антология като разкрива методи за дължината на живота.
Искал е да разбере всичко за Природата- началото и края на всички неща.
Астрологията както той сам казва му позволява да понесе ударите на съдбата,без излишна драма. Дълбоката му като океан Антология, остава диря във всеки, който я прочете. А за търсещия астролог, тя е като лабиринт от методи, които водят през различни пътеки в изкуството на прогностичната астрология.
Ще споделя част от книга пета, мислите на този гений.
Съдбата определя на всеки човек неизменна поредица от събития, с безкрайни възможности за добри и лоши последици. Чрез използването на тези възможности два самостоятелни Бога- Надеждата и Богатството – помощниците на Съдбата управляват човешкия живот и правят възможно за него да понесе решенията на съдбата използвайки принудата и измамата.
Единият от тези богове Богатството, се изявява на всеки, чрез предвидимия резултат, като той е добър и мил през определено време, а през друго време е мрачен и суров.
Богатството издига някои високо, само, за да ги свали след това долу. Понижава други само за да ги възвеличи след това в Слава.
Другата богиня Надеждата, този богиня е нито тъмна, нито светла. Тя се движи навсякъде в прикритие и тайна, усмихвайки се на всеки като ласкател. Показва много и различни привлекателни неща, които не могат да бъдат постигнати. Тя управлява човека, като го мами.
Тези хора, въпреки че са поробени от своите желания, все още се привличат от нея- отново и отново, и пълни с надежда вярват, че техните желания ще се изпълнят. Те ѝ вярват, само за да получат това, което не очакват. Дори Надеждата да даде солидни обещания към някой, тя незабавно го изоставя и отива при друг. Тя изглежда близка към някой, но всъщност е еднакво далечна от всички.
В резултат, човек, който не е запознат с прогностичното изкуство или който не желае да бъде въведен в него въобще, бива отклонен настрани и поробен от гореспоменатите богове. Те ще понесат всички удари и наказания, заедно със своите удоволствия.
Някои частично постигат това, на което са се надявали, тяхната увереност започва да нараства и те винаги очакват щастлив изход, без да осъзнават колко несигурни и хлъзгави са тези случаи на съдбата. Други се разочароват от своите очаквания не само веднъж, а винаги. Тогава те предават своите страсти на тялото и душата, като живеят засрамени и опозорени. Живеейки като роби на ненавистното богатство и измамното щастие, те не са способни да постигнат каквото и да е.
Но тези, които са се обучили в изкуството на прогнозираното и в истината пазят умовете си свободни и необвързани. Те презират богатството и непостоянството на Надеждата, не се страхуват от Смъртта и живеят не обезпокоявани. Те са обучили душите си да бъдат уверени. Те не се радват прекалено на успеха, нито се депресират от несгодите. Доволни са от всичко, което става. Тъй като те не копнеят по невъзможното, спокойно понасят своята съдба. Те са чужди на всички удоволствия и ласкателства и стоят твърдо като войници на съдбата.
Невъзможно е с молитви и жертви да преодолеем това, което е предопределено от началото от небето или да се спечели нещо повече от писаното, заради нечия симпатия. Това, което е дадено ще дойде дори и да не се молим, което не е дадено по съдба няма да стане дори и да се молим.
Точно както актьорите на сцената сменят своите маски съгласно думите на поета и играят ролите си, според както са написани, понякога крале, друг път бандити, понякога селяни, граждани и богове. По същия начин, ние също трябва да играем тази част и роля, която ни е дадена от съдбата и да се приспособим към възможностите, дори и те да не ни харесат. Дори и някой да откаже, след като е дадено по съдба, той така или иначе ще страда.
Сега, ако внимавате в указанията съставени от мен и към цялостното управление на времето, вие ще откриете всичко в правилния ред. Ако вие четете някои части, но не разбирате причинните сили и другите обяснителни пасажи, ще понесете присъда едновременно на възхвала и обвинение. Но ако въобще не изучавате това учение, ще бъдете наречени невежи и своенравни от всички образовани и самодисциплинирани хора. Необходимо е да придобиете познание за природата, понеже едни и същи неща не се дават и не подхождат на всеки.
“На някой Бог е дал действието на войната, за друг да бъде танцьор, на друг лира и песен, в гърдите на друг Зевс дава мъдрост и господство, и мнозина печелят от него” Илиада
С което съставителят се съгласява. Хората нямат едни и същи мисли и действия. Представих този материал на онези, които дръзнат да говорят за възхвала на тази работа и за онези, които имат знание от Звездите. Основата на този труд е Свещен и Благороден, тъй като е дадено на човека от Бог, за да може той да сподели неговото безсмъртие чрез прогностичното изкуство.
Измежду тези, които са се срещнали с това изкуство има различни хора. Някои са истински, на едни им липсва знание, а на други разбиране. Можем да си направим аналогия със следното: Няколко керамични амфори се напълват със скъпо вино от една и съща реколта, след време някои от амфорите са съхранили виното перфектно, като са му добавили вкус и наслада за този, който е поверил виното на тяхното съхранение. Други амфори, обаче, позволяват на виното да изветрее, те не са способни да съхраняват виното. По същия начин се държат умовете на онези, които се срещат с това изкуство. Един ученик взема своите уроци с усърдие, с нетърпение и воля и намира удоволствие в ученето. Невежите ученици получават само вкуса на уводните части и не отделят време за изучаване, заради липсата на усърдие или учат при посредствени учители и носят последиците на своето невежество и упрекват своите учители в това изкуство. Нека оставим този разговор и да се върнем към човешката раса и да я изследваме.
От двама родители могат да се родят много деца, но не всички деца имат еднаква природа въз основа на раждането си. Едни живеят подреден и достоен за уважение живот, повдигат авторитета на своите фамилии, биват благословени, създават замъци поради своята любов към красотата и са обичани от народа. Такива хора остават след себе си потомство и създават, докато са живи, живеят в слава. Когато умрат, славата им остава вечна. Други пък, поради порочния си характер са мразени не само от техните родители и близки, но също и от чуждите. Те обезсърчават другите дори да имат деца. Такива хора са преследвани от природата и Бог, и те страдат от наказания и срещат срамен и насилствен край на своята съдба. В заключение на този трактат, ще разкрия научни и силни методи.
Валенс/Из книга 5
Ади
cenka