Движението на космоса е свързано с двойнствена работа: живота се влива отвън чрез вечността; и космосът влива живота във всички неща които са в него, разпределяйки всички неща според фиксираните и предопределени отношения на числото и времето, чрез действието на Слънцето и движението на звездите. Ходът на времето е изцяло предопределено от Божият закон… небесното време се набелязва от възвръщането на небесните тела към техните първоначални местоположения, движейки се в своите периодични завъртания.
(ASCLEPIUS III, 30; прев. 349-351 стр.)
Знаеш ли Асклепий, че Египет е един образ на небето, или, за да бъда по-точен, в Египет всички действия на силите, които управляват и работят на небето са прехвърлени долу на Земята? Не, по-скоро би трябвало да се каже, че целият космос работи в нашата земя като в свое светилище.
(ASCLEPIUS III, 24; прев. 341 стр.)
Няма абсолютно нищо по-глупаво от онези, които мислят, че може да имат някаква придобивка без въздействието на злината. Защото, тъй като придобивките са противоположни на злините, двете трябва задължително да съществуват в противопоставяне една на друга, подкрепени от противоположна взаимозависимост. Защото няма нищо противоположно без противопоставяне. Защото как може да има възприемане на справедливостта, ако няма преди това несправедливост? Какво друго е справедливостта, ако не и отстраняването на несправедливостта? По същия начин каква оценка на смелостта може да има, освен чрез контраста на малодушието? На умереността, ако няма неумереност? Как, отново, може да има благоразумие, ако не е имало неблагоразумие, преди това? Защо глупаците не желаят подобни неща, съществували истина, без да има лъжа? Затова добро и зло, богатство и бедност, болка и удоволствие, съществуват по същия начин: те са свързани една с друга, както казва Платон. Премахнете едното и ще премахнете и двете .
/Стоикът Хризип/
„човек не губи времето си, когато изучава как другите са загубили своето.“
Те [звездите] или активират, или сигнализират за всичко, което се случва във Вселената. Ако всяко събитие е предизвикано от тях, как ще бъде от помощ само познаването на процес, който е непроменим? Ако те са насоки към събития, какво значение има ,за да знаете предварително неща, които не могат да се избягат? Те ще се случат независимо дали знаете за тях или не. /Сенека/
Защото Бог, в желанието си човекът да предвиди бъдещето, донесе тази наука в света, наука, чрез която всеки може да познае съдбата си, за да носи доброто с голямо задоволство и лошото с голяма твърдост. […] Съответно, посветените на това изкуство, тези, които желаят да имат познания за бъдещето, ще бъдат подпомогнати, защото няма да бъдат натоварени с напразни надежди, няма да понасят тежък нощен труд, няма напразно да обичат невъзможното, нито пък ще бъдат увлечени от желанието си да постигнат това, което очакват, заради някакво моментно добро състояние. Изведнъж се появява доброто, което често наскърбява хората, сякаш е зло; изведнъж появяващото се зло причинява най-голямата мизерия за онези, които не са подготвили ума си предварително. ..онези, които се занимават с предсказване на бъдещето и истината, след като са придобили свободна душа, която не е поробена, не мечтаят наивно и не се отдават на надежда, нито се страхуват от смъртта, но вместо това те живеят живота си в спокойствие, като обучават душите си да бъдат силни, и нито се радват прекомерно в случай на добро, нито се депресират в случай на лошо, а вместо това се задоволяват с всичко, което дойде. Тези, които не се стремят към невъзможното, са способни да носят онова, което е предопределено чрез самоусъвършенстване; и като се отчуждават от всяко удоволствие или похвала, те се утвърждават като войници на съдбата.
/Валенс/
Тази наука най-успешно ще ни доведе до точката, в която душите ни ще презират всичко, което се счита за зло или добро в човешките дела. Защото, когато разберем причината за трудностите, ние презираме заплахата от злини, защото сме научили от нашето учение за бъдещите неща. Не се свиваме пред опасностите. От спомена за Неговото величие, нашите души се формираха, за да устоят на тези неща; ние не се сме обзети от преодоляването на лошото състояние, нито въодушевени от обещание за висок пост. Така укрепени със стабилна основа, ние не можем да бъдем потискани от лошо състояние, нито да се радваме от очакването на доброто.
/Фирмикус/
Хермес и Зароастър казват, че философите като класа превъзхождат съдбата, защото не се радват на нейното щастие, защото те стоят над удоволствията, нито се смущават от злините, които тя им праща, той като те водят един вътрешен живот, нито приемат подаръците, които тя предлага, тъй като обръщат поглед към края на страданията. /Зосимост/
“ звездите са инструмент на съдбата; те са в хармония със съдбата и че те носят всички неща за света на природата и хората. ”
Съдбата управлява света, всички неща стоят фиксирани от нейните неизменни закони, а дългите епохи се определят с предопределен ход на събитията. При раждането нашата смърт е запечатана и нашият край е следствие от нашето начало. Съдбата е източник на богатства и царства и по-често на бедност; от съдбата на хората при раждане се разбира за техните умения и характер, техните заслуги и дефекти, техните загуби и печалби. Никой не може да се отрече от това, което е дадено или притежава, никой с молитва не може да се сдобие с късмет, ако се спъне или падне. Всеки трябва да носи собствената си съдба.
/ Манилий/
Сега Зороастър и Хермес твърдо потвърждават, че чрез познаването на всички свръхестествени неща и от магическата наука и свещеното слово, се предотвратяват всички злини на съдбата, както на индивидуалните, така и на универсалните приложения. Хермес, обаче, в книгата си за вътрешния живот, осъжда дори магическата наука, казвайки, че духовният човек, този, който е познал себе си, не трябва да поправя нищо, което да е свързано с магия, дори ако смята, че е добро за него, нито трябва да използва сила при необходимост, а по-скоро да позволи необходимостта от работа в съответствие със собствената й природа и декрет. Той трябва да премине през едно търсене, за да разбере себе си, и когато познае Бога, той трябва да се държи здраво за неизразимата Триада и да остави съдбата да работи и да види какво ще направи върху глината, която й принадлежи, тоест тялото.
/Зосимост/
И сега кой може да допусне, че с избирането на щастливи дни хората произвеждат нова съдба, чрез своите действия? Може ли човек с избор на ден да промени съдбата, която иначе му е предопределена?
/Доротей/