В днешният материален свят, който ни залива с информация, в който свръхпроизводството и свръхконсумацията е стигнал предела си, има хора, които търсят причината за това защо сме тук, какъв е смисълът да сме и какво е нашето предназначение. С времето се научих, че всеки народ по света, крие неизчерпаема мъдрост, независимо от неговата вяра, статус и религия. Затова се превърнах в гражданин на света, защото осъзнах, че всички сме едно цяло в големия космос. Благодаря на Съдбата, която ме плъзна по повърхността на минали времена, забравени учители и книги, за да открия смисълът на живота. Още от отколешни времена хората са изучавали вечния диалог в Бхагавад гита, в този диалог си говорят Шри Кришна и война Арджуна. Те също са търсили отговорите на тези отколешни въпроси, стигали са и по- далеч, търсили са и отговорите за вселената.
Учението на Гита или в превод от санскрит „Песента на Бога“ е събрало цялата индийска духовна мъдрост, която надхвърля пределите на времето и пространството. Гита или „Песента на Бога“ е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата (кн. 6, гл. 25 – 42). Бхагавад гита обединява упанишадите и може да я срещнете като Гита панишад.
Авторът на Махабхарата е мъдрецът Ведавйаса, но индийците смятат, че това не се отнася до една определена личност, която е живяла в миналото, а до безбройни превъплъщения на този Божи посланик. За последен път Ведавйаса, се появява в началото на Кали юга, преди 5000 години назад във времето. Това е най- ниското падение на човешкия род като период. Тогава той имал нелеката задача да напише живите слова.
Ако попитате УИКИПЕДИЯ какво е Упанишада, ще откриете, че това са философски трактати, които са 150 на брой, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. Те са известни още като Горски книги и поставят началото на индуистката философия и религия. Съдържат учението за съвпадението между индивидуалната душа Атман и висшата световна душа Параматман – положителното ядро на покоя, светлината и разума. Мъдрецът трябва да разбере идеята за висшата същност в ядрото на всички неща, подобно на дъба, който се съдържа в жълъда. Брахман, т.е. Божеството, Абсолютът, който е навсякъде в макрокосмоса, живее и в човешката душа – микрокосмоса.
Ведите изучават и духовната наука наречена Йога. Те казват, че всеки йога трябва да осъзнае по- висшето си аз. Задължително е всеки йога да изучи Бхагавад Гита. Древните учения в Индия са се развивали необезпокояване през времето. Там никога не е имало преследване и унищожаване на библиотеки, никога не са горили на клади своите астролози или учители, затова са запазили дълбокото знание за космоса и микрокосмоса. Гита позволява на ученика или търсача да навлезе в метафизичната култура на Ведите. Това учение е повлияло върху мисленето и философията на много теолози, учени, астролози и философи по целия свят.
Бхагавад гита съдържа 700 стиха на санскрит и малка част от стоте хиляди стиха на епоса Махабхарата. Ако човек остави предразсъдъците на страна и се запознае с тези вечни книги ще получи единствено напредък на духа през вечността. А душата винаги търси, това, което липсва, за да затвори кръга, само дето става при всеки по различно време. Вярвам, че всеки трябва да търси, а когато намери и прочете думите, то ако не ги превърне в дела, не са му послужили за нищо. Защото и Ведавйаса не останал доволен от това, което събрал във Ведите, затова издал Махабхарата. Вътрешният му глас му е говорил: “Не, Вйаса, Ти не можеш да се задоволиш с непълната истина, която ти е била предадена от мъдреците на отдавна отминали времена. Ти сам трябва да отвориш вратата на тази необятна съкровищница на истината, от която старите мъдреци добиват своето богатство. Върви, върви, докато стигнеш до извора на истината, там, където нито един поклонник не е преживял и най-малкото разочарование.”
Насочих се към индийската мъдрост, докато търсих знание за астрология и се натъкнах на извор. Все още съм в дълбокото на този индийски океан. Защото всяко духовно учение, всяка мъдрост е безкрайна. Тя няма начало и няма край, няма религия и някаква рамка… Пътят е един през вечността и се нарича любов.