Краят на Кали Юга и преходния период

Читателю, тази дългичка статия е ценна за теб, за да узнаеш какво е твоето бъдеще. Какво ни е оставило миналото като знание и опит, но само ако имаш търпението да отделиш няколко минути от живота си. Наближава края на една от епохите и се очакват събития свързани с този край. 

Индия пази своите спомени от далечното минало на човечеството. Затова, когато трябваше да проследя циклите, единственото място където можех да го направя беше тази държава, която също като нас българите е под влиянието на Сатурн. Древните индийци са разделили времето на цикли. Техните цикли се наричат Юга. Сигурно всички сте чували, че в момента живеем в цикъла на Кали Юга. Този цикъл е характерен с това, че умствените възможности, както и духовните на хората достигат в най- ниската си точка. Кали Юга е всъщност ерата на мрака, където моралните добродетели почти липсват.

Индийският епос „Махабхарата“ описва Кали Юга като период, когато „Световната душа“ придобива най- тъмния си отенък; само една четвърт от доброто остава в този период, а това добро бавно намалява докато човечеството се придвижва до самия край на Кали Юга. Хората се обръщат към безчестието, доминират по цялото земно кълбо болести, природни бедствия, гняв, мъка, страх и материална алчност. Духовните обреди излизат от употреба. Всички се израждат. Всичко в света се разваля.

Преди Кали Юга, човечеството е преминала през други три епохи.

Златната епоха, която те наричат Сатя Юга,

Сребърната епоха, която индийците наричат Трета Юга и Двапара Юга, така наречената Бронзова епоха.

В Златната епоха, всички хора били свети хора. Никой не е познавал търговията. Нямало е нито бедни, нито богати, липсвал е тежък физически труд, всичко, което хората са искали, са го добивали чрез своята воля. Нито една болест не е била позната по това време, болести не са съществували, липсвала е омразата, суетата, злите помисли, тъгата и страха. Всички са били благословени. Това е перфектната епоха на универсалната бяла душа.

В Третата епоха, която се нарича Сребърна, хората започват да извършват жертвоприношения, затова универсалната човешка душа придобила червен цвят. Хората търсят истината в тази епоха, чрез религиозни церемонии и жреци. Те са получавали всичко, което са искали от Небесата.

В Двапара Юга, или още Бронзовата епоха, универсалната човешка душа придобива жълт цвят. Духовността намалява наполовина. Намаля знанието. Намаляват се умствените възможности на хората, идват първите болести на земята, първите бедствия. Хората се подлагат на покаяние. В тази епоха, започва да се разпространява греха.

Сега живеем в най- тъмните времена на човешкото битие. В епоха, в която доброто почти изчезва напълно. Когато злобата и лицемерието са на лицата почти на всеки един от нас. 

Когато започва Кали Юга и кога свършва тя, ще се опитам да ви отговоря, като ползвам индийските учени и мъдреци за информация. Порових се доста, за да открия най- доброто от доброто като информация. В тази епоха много неща остават забулени, дори и кога е нейното начало и край.Популярната дата на настъпването на Кали Юга е 3102г. пр. н.е. Тридесет и пет години след приключването на голямата битка при Махабхарата.

Тази година е много близка до начало на настоящия „Велик цикъл“ на календара на маите, които слага началото на цикъла през 3114 г. пр. н.е. Смята се, че годината на настъпването и произлиза от древните санскритски трактати Surya Siddhanta,пак според Surya Siddhanta петте „геоцентрични планети“ (т.е. планетите, видими с просто око) – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – били подравнени в 0°от Овен в края на Златната епоха.

Текста звучи така:

Сега, в края на Златната ера (Крита Юга), всички планети, със средното си движение – с изключение на техните възли и върхове – са свързани в първия градус на Овен“

В древната индуистка астрономия са определяли така нещата. В началото на настоящия ред на нещата всички планети са започнали своето движение заедно В 0 ° от Овена; и всички планети се връщат в една и съща позиция на небесата, на определени фиксирани интервали, което води до универсална връзка.Surya Siddhanta заявява, че тази връзка се случва в края на Златния век. В хиндуистката астрономия обаче има преобладаващо вярване, че тази връзка се случва в началото на деня и нощта на Брахма, състоящи се от 1000 цикъла на Юга.

В Тимей на Платон също се говори за „Перфектна година“, която изтича в онзи момент, когато слънцето, луната и планетите се връщат в едно и също относително положение въпреки всичките им междинни обрати. Тази идея се повтаря от римския писател от 3 -ти век Цензорин, който казва, че орбитите на слънцето, луната и петте скитащи планети завършват една „Велика година на Хераклит“, когато те се съберат едновременно в същия знак, където някога са били. Тази „Велика година“, която е известна с различни други имена при древните гърци и при другите народи се нарича – „Перфектна година“, Платонова година“, „Върховна година на Аристотел“ и др.,  и е представена по различен начин като продължителност от 12 954 години (Цицерон) или 10 800 години (Хераклит).

Тази година за настъпването на Кали Юга, най- вероятно е изчислена от самия Арябхата, позовавайки се на свои изследвания, което кара изследователите да се съмняват дали тази година е настъпването на Кали Юга. Но това е много типично за самата епоха, в която се намираме. Понеже сме загубили дълбоките си корени с онова светло знание, което някога сме имали за всичко в природата. Задачата на индийците да разберат началото на всеки период била крайно затруднена, тъй като редица неточности са се прокраднали в информацията за Цикъла на Юга.Те смятат, че циклите са изкуствено завишени до необичайно високи стойности както посочва Шри Юктешвар. В много текстове на санскрит продължителността на 12 000 години от Цикъла на Юга е изкуствено завишена до необичайно висока стойност от 4 320 000 години чрез въвеждане на коефициент на умножение „360“, който е представен като броя на „човешките години ”, Което представлява „ божествена година ”

Юктешвар също изяснява в книгата „Свещената наука“ (1894 г.), че пълният цикъл на Юга отнема 24 000 години и се състои от възходящ цикъл от 12 000 години, когато добродетелта постепенно се увеличава и низходящ цикъл от още 12 000 години, в който добродетелта постепенно намалява .Следователно, след като завършим 12 000-годишен низходящ цикъл от Сатя Юга до Кали Юга, последователността се обръща и започва възходящ цикъл от 12 000 години, който преминава от Кали Юга към Сатя Юга. Юктешвар заявява, че:
„Всеки от тези периоди от 12 000 години носи пълна промяна, както външно в материалния свят, така и вътрешно в интелектуалния или електрическия свят, и се нарича един от Дайва Югите или Електрическата двойка.“

Продължителността от 24 000 години от пълния цикъл на Юга се доближава приблизително до Прецесионалната година от 25 765 години, което е времето, необходимо на слънцето, за да „прецесира“, т.е. да се придвижи назад, през 12-те зодиакални съзвездия. Интересното е, че Surya Siddhanta определя стойност от 54 дъгови секунди годишно за прецесия, спрямо текущата стойност от 50,29 дъгови секунди годишно. Това се превръща в прецесионна година от точно 24 000 години! Това поражда възможността настоящата наблюдавана стойност на прецесията да бъде просто временно отклонение от средната стойност.

Концепцията за възходящ и низходящ цикъл на Юга не е предложение, което Юктешвар е измислил просто ей така. Тази идея все още е широко разпространена сред индийските джайни, които са една от най-старите религиозни секти в страната, казва  Бибху Дев Мисра от който черпя цялата информация на тази статия, за да ви я преразкажа.

Джайните вярват, че пълният цикъл на времето (Калачакра) има прогресивна и регресивна половина. По време на прогресивната половина на цикъла, постепенно се увеличават знанията, щастието, здравето, етиката и духовността, докато през регресивната половина на цикъла се наблюдава постепенно намаляване на тези качества. Всеки полуцикъл се състои от шест по-малки периода и заедно тези два полуцикъла съставляват пълен цикъл на времето. Тези два полуцикъла следват един след друг в непрекъсната последователност за вечността, точно както циклите на деня и нощта.

Идеята за възходящ и низходящ цикъл на вековете също е била разпространена в гръцките митове. Гръцкият поет Хезиод (около 750 г. пр. н. е. – 650 г. пр. н. е.) Разказва за световните векове, но той вмъква още една пета епоха, тази на героите, наречена „Епоха на героите“, която се намира между бронзовата епоха и желязната. Тази епоха според специалистите се случва в низходящия период на Кали Юга всъщност.

Различни източници, които предоставят доказателства, подкрепят  цикъла от 24000 години, който цикъл е разделен на две половини. Като едната половина е ден и светлина, а другата в здрач, едната половина е възходяща от 12 000 години, а другата е низходяща също от 12 хиляди години. Като всеки период има от двете страни по равен брой години низходящи и възходящи. Погледнете внимателно диаграмата и всичко ще ви стане ясно. 

Оригиналната доктрина на цикъла на Юга изглежда е била много проста:цикъл на Юга е с продължителност 12 000 години, като всяка Юга е с продължителност 3000 години.Този цикъл е кодиран в „Календара Saptarsi“, който се използва в Индия от хиляди години. Използва се широко през периода на Маурия през 4 -ти век пр. н. е. и все още се използва в някои части на Индия.Терминът „Saptarsi“ се отнася до „Седемте риши“ или „Седемте мъдреци“, представляващи седемте звезди от съзвездието на Голямата мечка (Голямата мечка). Те се разглеждат като просветени риши, които се появяват в началото на всяка Юга, за да разпространяват законите и знанието на цивилизацията. Календарът Saptarsi, използван в Индия, имаше цикъл от 2700 години; казва се, че съзвездието Голямата мечка остава по 100 години във всяка от 27-те „накшатри“ (лунни астеризми), което представлява цикъл от 2700 години. 2700-годишният цикъл е посочен още като „Саптарси ера“ или „Саптарси Юга“.


Фигура 1: Съзвездието Голяма мечка (Голямата мечка) е ясно видимо в северното небе през цялата година. Седемте видни звезди представляват Седемте мъдреци (Саптарши). Съзвездието Голямата мечка фигурира на видно място в митологията на много култури.

Ако 2700-годишният цикъл от календара на Саптарси представлява действителната продължителност на Юга, тогава останалите 300 години от общата продължителност на Юга до 3000 години (представляващи 1/10 -та от продължителността на Юга), е всъщност „преходния период“ , преди качествата на следващата Юга да се проявят напълно.В съответствие с настоящата конвенция този междинен период може да бъде разделен на два отделни периода от по 150 години, като единият настъпва в началото на Юга, известен като Сандхя (т.е. зората), а другият при нейното прекратяване, известен като Сандхянса (т.е. здрач). Общата продължителност на цикъла на Юга, с изключение на преходните периоди, е равно на (2700 * 4), т.е. 10 800 години, което е същото като продължителността на „Голямата година на Хераклит“ в елинската традиция!

Затова няма да ви мъча вече с подробности за Югите и ще премина към същественото. Подробностите може да прочетете от оригиналната статия на индийския изследовател.


Фигура 2: Списъкът с 27-те накшатри. Голямата мечка е била в Мага през 3076 г. пр. н. е. И в Ашвини през 3976 г. пр. н. е. / 6676 г. пр. Н. Е

В календара на Саптарси, използван през периода на Мауриан, е бил използван за проследяване на военните царе Махабхарата.Тъй като Махабхарата описва събития, които се случват в Двапара Юга, не може да има съмнение, че цикълът Саптарси, започващ през 6676 г. пр. н. е., бележи началото на спускащата се Двапара Юга.Ако използваме тази дата като опорна точка и календара Saptarsi като основа за продължителността на цикъла на Юга (т.е. продължителност на Юга от 2700 години, с преходни периоди от 300 години), тогава цялата хронология на цикъла на Юга се разплита: Представяме си зодиака, разделен на две части, като едната половина е зора, а другата здрач. Човечеството се движи от низходящ период към възходящ. Когато свърши периодът на здрач, автоматично преминаваме в периода на зазоряване, почвайки отдолу нагоре. Следователно човечеството след преходния период на Кали Юга няма да влезе в златните епохи, а ще влезе в зората на Бронзовата епоха.

Юга

Начало на периода

Край на периода

Години на владеене

Златна епоха

12676г.пр.н.е.

9976г. пр.н.е.

2700

Преходен период

9976г.пр.н.е

9676г.пр.н.е.

300

Сребърна епоха

9676 пр.н.е.

6976г. пр. н.е.

2700

Преходен период

6976пр.н.е.

6676г.пр.н.е.

300

Бронзова епоха

6676г.пр.н.е.

3976г.пр.н.е.

2700

Преходен период

3976г.пр.н.е.

3676г.пр.н.е.

300

Кали юга-желязо

3676г.пр.н.е.

976г.пр.н.е

2700

Преходен период

967г.пр.н.е.

676 пр.н.е.

300

Обръщаме колелото и отново попадаме в Кали Юга възходящ период

676г.пр.н.е.

2025г. сл. Хр.

2700

Преходен цикъл

2025 година след Хр.

2325г. сл.Хр.

300

Фигура 1: Хронология на цикъла на Юга.

Тази хронология на Цикъла на Юга отвежда началото на Златния век до 12676 г. пр. н. е., минали са повече от 14 500 години от тогава. Тогава съзвездието Голямата мечка „Шравана“ (Голямата мечка ще напредва с 3 накшатри във всяка Юга поради 300 години преходен период). Това съвпада много добре с индийската традиция, още от Махабхарата споменато, че в древната традиция на шравана накшатра е дадено първото място в цикъла на накшатрите. Графикът също така показва, че възходящата Кали Юга, която е настоящата епоха, в която живеем, ще приключи през 2025 г. Пълното проявление на следващата Юга – възходящата Двапара или бронзовата – ще се настъпи през 2325 г. сл. Хр., След преходен период от 300 години. След това възходящата Двапара Юга ще бъде последвана от още две Юги: възходящата Трета Юга и възходящата Сатя Юга или златна епоха, които ще завършат 12 000-годишния възходящ цикъл.

Според доктрината за цикъла на Юга преходните периоди между Югите са свързани със световни катаклизми и колапс, които заличават практически всяка следа от всяка човешка цивилизация. Новата цивилизация, която възниква в новата Юга, се ръководи от няколко оцелели от катаклизма, които носят със себе си техническите и духовни знания от предишната епоха. Много древни източници ни разказват за загадъчната група на „Седемте мъдреци“ („Saptarsi“), за които се твърди, че се появяват в началото на всяка Юга и разпространяват цивилизационните изкуства. Намираме ги в митове от цял ​​свят – в Шумерия, Индия, Полинезия, Южна Америка и Северна Америка. Те притежават безкрайна мъдрост и сила, можели да пътуват над земя и вода и приемали различни форми по желание.

 Във всеки случай важното е, че преходните периоди между Югите непременно корелират с тежките катаклизми, които засягат нашата планета, както е отразено в археологическите записи. Както ще видите, 300 годишния преходен цикъл, винаги с абсолютна точност корелира с тези катастрофални събития на земята. Затова човечеството е добре да е известено, че ни чакат интересни времена на големи промени и навярно на катаклизми.

  • Първият преходен период в 12000-годишния низходящ цикъл на Юга е 300-годишният период в края на Златния век от 9976 г. пр. н. е. – 9676 г. пр. н. е. Това е времето, когато последната ледникова епоха внезапно приключила;климатът стана много топъл много рязко и няколко големи вида бозайници като вълнестия мамут изчезнали. Редица научни изследвания показват, че опустошително глобално наводнение е станало около 9600 г. пр. н. е.

Направих неотдавна превод от спомените на хората за онези ужасни дни на преход и са публикувани в блога.

По това време, в края на златната епоха, потъва Атлантида. В Тимей,Платон говори за митичния остров Атлантида, който е погълнат от морето в „един ден и нощ на нещастие“ през около 9600 г. пр. н. е. Това събитие е записано и в митовете за наводненията на много древни култури, които почти еднакво говорят за огромни водни стени, потопили цялата земя до най-високите планински върхове, придружени от проливен дъжд, огнени топки от небето, силен студ и продължителни периоди на тъмнината. В индийската традиция това наводнение се е случило в края на Сатя Юга (Златен век). Оцелелият от този велик потоп е Ману, родоначалникът на човечеството, който е поставен начело на родословието на индийските царе.

Археологът Брус Масе от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико изследвал извадка от 175 мита за наводнения от различни култури по света и стигна до заключението, че екологичните аспекти, описани в тези събития, което също е в съответствие с археологическите и геофизичните данни, биха могли да имат са утаени само от разрушително, дълбоководно, океанско въздействие на комета, която пада на земята. През 2008 г. екип от датски геолози от Института Niels Bohr (NBI) в Копенхаген изучава данните за леденото ядро ​​от Гренландия и стига до заключението, че ледниковият период приключва точно през 9703 г. пр. н. е. Изследователят Йорген Педер Стефенсен казва, че „при прехода от ледниковия период към настоящия ни топъл, междуледников период изменението на климата е толкова внезапно, че сякаш е натиснат бутон“ Съвсем наскоро, през 2012 г., международен екип от учени стигна до заключението, че земята е била бомбардирана от метеоритна буря преди близо 12 000 години, която ефективно е сложила край на ледниковия период и е довела до края на праисторическа цивилизация и изчезването на много животински видове. Интересно е да се отбележи, че датата е 9703 г. пр. н. е. Внезапната промяна на климата попада в 300-годишния преходен период в края на Златната ера от 9976 г. пр. Н. Е. – 9676 г. пр. н. е.

  • 300-годишният преходен период между Трета Юга (Сребърна епоха) и Двапара Юга (Бронзова епоха)започва от 6976 г. пр.н. е. – 6676 г. пр. н. е. Този период също съвпада с екологична катастрофа случила се и доказана от учените в Черно море. Наскоро учените я датираха в 6700 г. пр. н. е. Някога Черно море е било сладководно езеро. Средиземно море, след като се разширява от водите на ледниците, които очевидно са се разтопили, рухва водата към Черно море.  Това повишило нивата на водата в Черно море с няколкостотин фута, наводнило повече от 60 000 квадратни мили земя и значително разшири бреговата линия на Черно море (с около 30%).Черноморската катастрофа, всъщност е описания потоп в Библията с главен герой Ной. Но това наводнение не е засегнало само Черно море, а почти целия свят. Водите са се повишили от разтопения лед в район в Канада.

В книгата „ Подземен свят “ Греъм Ханкок е описал някои от ужасните събития, опустошили планетата през това време. Някъде между 6900 г. пр. н. е. – 6200 г. пр. н. е. Ледената покривка на Laurentide се разпада в залива Хъдсън и огромно количество ледникови води от вътрешното езеро Agassiz / Ojibway се излива в Лабрадорското море. Периодът между 7000 г. пр. н. е. – 6000 г. пр. н. е. Се характеризира и с появата на чутовни земетресения в Европа. В Северна Швеция някои от тези земетресения предизвикали „вълни на земята“, високи 10 метра, наричани „скални цунамита“.

  • Преходният период между Двапара Юга и Кали Юга, от 3976 г. пр. н е. – 3676 г. пр. н. е. Отново е белязан от поредица екологични катаклизми, чиято точна природа остава загадка. В геологията се счита за едно от най-интензивните събития за подкисляване през периода на холоцена.Това се случило около 3900 г. пр. н. е. Земята отново е била наводнена. Това катастрофално наводнение довело до края на периода Убайд в Месопотемия и предизвикало световна миграция в речните долини.


Фигура 6: Подводните руини на легендарния град Дурка, край бреговете на Западна Индия, на дълбочина 170 фута под Арабско море.
Източник: 
Изгубеният град Дварака – от SR Rao Потънал по време на преходния период.

Според древните традиции, низходящата Кали Юга, която Хезиод нарича „Епохата на героите“, приключва с битката, водена в равнините на Троя. Хронологичният цикъл на Юга показва, че 300-годишният междинен период между низходящата и възходящата Кали Юга се е удължил от 976 пр. н. е. – 676 ​​пр. н.е. и много интересно, това се припокрива с 300-годишния период от 1100 г. пр. н. е. до 800 г. пр. н. е., който историците наричат гръцките тъмни векове! Археологическите доказателства показват, че по това време гръцките острови са претърпели  огромни разрушения. Големите микенски градове и дворци рухнали. Села и градове са изгорени, разрушени и изоставени. Населението на градовете намаляло драстично, настъпил широко разпространен глад и хората живеели в изолирани малки селища. Катаклизмите се отразили толкова зле на хората, че древните гърци напълно забравили изкуството на писане, който те трябвало отново да учат от финикийците в VIII – век! Древните търговски мрежи били прекъснати и търговията напълно спряла по това време.

Това обаче не било просто срив на древногръцката цивилизация; през този период имало световен колапс на цивилизациите. Хетите претърпели сериозни смущения и градовете от Троя до Газа били разрушени. Египет също загубил контрол над своето царство. Периодът от 1070 г. пр. н. е. – 664 г. пр. н. е., е известен като „Третият междинен период” на Египет, през което време Египет е бил овладян и управляван от чужди владетели и е имало политически и социален дезинтеграция и хаос. Египет все повече бил засегнат от суши, под нормалното за Нил и настъпил глад.  По това време катастрофата поразила и древната олмекска цивилизация на Мезоамерика. Първият център на Олмек, Сан Лоренцо, е изоставен около 900 г. пр. н. е.

Ако четем египетските летописи, те ни казват, че „нещо във въздуха не позволило да навлиза слънчева светлина и тя не достигала до земята и също така нещо не позволило на растежа на дърветата за почти две пълни десетилетия до 1140 г. пр. н. е. Една от предложените причини е изригването на вулкана в Исландия, но датирането на това събитие остава спорно. Тъй като обаче низходящата и възходящата Кали Юга не са толкова различни по отношение на своите качествени аспекти, нивото на опустошение през този преходен период може би не е било толкова тежко, както предишното, в резултат на което някои аспекти на цивилизацията са оцелели.

Когато възходящата Кали Юга започва през 676 г. пр. н. е., Голяма част от знанията, традициите и уменията от низходящата Кали Юга са загубени. В Гърция спира строителството на монументална архитектура. Кавалерията е заменена от пехотинци. Грънчарските стилове и изкуства били  опростени. Познанията за древните писания, науки и изкуства почти са забравени. Вероятно в отговор на тази тежка социална криза, по това време се появиха редица философи и пророци, опитващи се да открият отново изгубената мъдрост и да я разпространят сред невежите. Сред тях са Буда (623 г. пр. н. е.), Питагор (570 г. пр. н. е.), Зороастър (600 г. пр. н. е.) И Махавир Джейн (599 г. пр. н. е.).

Хората били толкова  притеснени от бедствията от предишните векове, че започнали да документират древните писания, които дотогава се предавали само устно. Именно в тази тежка социална и културна среда маите преизчисляват и калибрират своята календарна система в Изапа някъде след 400 г. пр. н. е. И няколко века по-късно Aryabhatta и други се опитват да поправят грешката и да датират началото на Кали Юга. Такива усилия биха били напълно ненужни, ако катаклизмите от предишните векове не били нарушили потока от богатите устни традиции. Голяма част от знанията от предишната епоха обаче били безвъзвратно загубени. Например, оригиналните Веди се състоят от 1180 саха (т.е. клонове), от които сега се помнят само 7 или 8 сахи (по-малко от 1%).

Излиза, че на всеки 2700 години нашата Земя претърпява големи катаклизми.

Четирите ключови преходни периода от края на Златния век са обобщени тук:

Преходен период

и събития

9976-9676 пр.н.е.

Край на последната ледникова епоха. Катастрофално глобално наводнение, през 9703г. пр.н.е. Вероятно причинена от сблъсък с комета.

6976пр.н.е.-6676г.пр.н.е.

Катастрофата в Черно море през 6700 пр.н.е. Разтапяне на ледената покривка на Лаврентида (област в Канада). Мощни земетръси и ледникови наводнения навред по света.

3976г.пр.н.е.-3676г.пр.н.е.

Интензивно засушаване на Сахара. Големи наводнения в Азия.

976г.пр.н.е-676пр.н.е.

Природни катастрофи и цивилизационен колапс по време на гръцките Тъмни векове от 1100г.пр.н.е до 800 г. сл. Хр.


Фигура 7: Преходните периоди между Юги

Този повтарящ се модел на опустошение ясно се забелязва в археологическите записи. На всеки 2700 години нашата планета е засегната от поредица катаклизми за период от няколкостотин години, което води до тотален или почти тотален колапс на цивилизациите по целия свят. Във всички случаи обаче откриваме, че цивилизацията се рестартира веднага след периода на разрушението.

Египтологът Джон Антъни Уест, чиято основна работа по датирането на Сфинкса му е спечелила световно признание, та той споменава в статията си „ Помислете за Кали Юга“, следното:

От Старото кралство на Египет, та до наши дни … цивилизацията залязва, а не се издига; Можем да проследим този дегенеративен процес физически в Египет; написано е в камъните и е несъмнено вярно. Същата история се разказва в митологиите и легендите на почти всички други общества и цивилизации по целия свят … Напредъкът не върви по права линия от първобитните предци до умните днес, с оръжията ни за масово унищожение; задръстванията ни и замърсените ни морета, небе и земи. Има друг и далеч по-реалистичен начин за разглеждане на историята. Платон говори за цикъл от векове: златна, сребърна, бронзова и желязна (или тъмна) епоха; цикъл, форма на вълна – не права линия. Подобно разбиране се отразява на практика от всички други древни сведения. Най-известният е първоначалният цикъл на Юга, който се основава на календара на Саптарси. Той е бил с продължителност 12 000 години, състоящ се от четири Юги с еднаква продължителност от 2700 години, разделени от преходни периоди от 300 години. Пълният цикъл на Юга от 24 000 години се състои от възходящ и низходящ цикъл на Юга, които следваха един друг във вечността като циклите на деня и нощта. През последните 2700 години ние се развивахме чрез възходящата Кали Юга и тази Юга приключва през 2025 г. Краят на Юга неизбежно ще бъде последван от катаклизми и земни промени и цивилизационен колапс, както е характерно за преходните периоди.  Двапара Юга е коренно различна от Кали Юга по своите духовни и материални измерения, както може да се разбере от древните текстове. Следователно, можем да очакваме далечни промени в нашата среда и евентуално в нашия космически път, докато преминаваме към този период на засилено съзнание. Настоящият подем на тектоничните плочи и повишената честота на екстремни метеорологични явления може да са показателни за факта, че бавно навлизаме в период на екстремни земни промени. Трябва да сме наясно с тези по-големи цикли на времето, които управляват човешката цивилизация, и промените, които се очертават на хоризонта.”

Човечеството излиза от тъмната възходяща епоха на Кали Юга, за да направи преход и да влезе във възходящата медна епоха, която ще е по- добра за хората. 2025 година ще бъде знаменателна. От там нататък, ще се увеличат бедствията по земята. Човечеството трябва да бъде готово за този момент. И без страх и без тъмнина да премине през него. Оцелелите ще са носителите на така наречената шеста раса. Да си пожелаем късмет, да не е толкова тежко положението за нашата малка, но красива родина- България. 

Източни на информацията за тази статия е Бибху Дев Мисра, който е възпитаник на Индийския технологичен институт и Индийския институт по мениджмънт и работи като консултант по информационни технологии повече от 14 години. Освен това е независим изследовател и писател по теми, свързани с древни цивилизации, митове, символи, наука и религия. Изследванията му са го отвели на много места от исторически интерес по целия свят. Статиите му са се появявали в различни списания, списания и уебсайтове, включително New Dawn, Science to Sage, Comsomath, Graham Hancock Forum, Esamskriti, Viewzone и други. 

 


СПОДЕЛИ
  • 152
    Shares

Leave Comment