НАЧАЛОТО НА ВРЕМЕТО

 Епосът за Атрахасис и Гилгамеш разказва историята на сътворението, много подобна на Битие, само че епосът е много по- стар. По- долу в таблица ще дам някои очевидни прилики между древните, преводи от  таблети  и Битие.
Глинените таблети разказват стара космична история, в която участват същества подобни на богове. Сто години преди Захария Сичин да започне преводи на древната писменост, имало и други, които са дешифрирали голяма част от нея. Дешифрирането на шумерските плочки започва през XIX век. Към днешна дата са открити от половин до два милиона клинописни таблети. От тях са преведени от 30 000 до 100 000. Британският музей разполага с най- голямата колекция  от 130 000 глинени плочки. Повечето таблети все още не са преведени, поради малкия брой квалифицирани преводачи в света, някъде около стотина. Шумерския език няма никаква връзка с други езици по света и поради това преводите са много трудни. Всички месопотамски цивилизации са използвали клинопис, който бил известен до около 100 г.пр.н.е, след това този език е бил  изоставен и последствие напълно забравен. През 18 век са открити много нови надписи и са направени надеждни копия от човек на име Карстен Нибур. Много хора се  опитали да дешифрират текстовете от тогава. Един от най-важните е учителят в немско училище Джордж Гротентенд. През 1802 г. той забелязва повтарящ се модел в клинописа и правилно дешифрира думите за царете. Едва около 45 години по-късно (1846), Нилс Луис Вестергаард и Едуард Хинкс правят голям пробив.
Следващият значителен напредък в дешифрирането на месопотамския клинопис идва от работата по Бехистунските надписи в Персия. Изсечен по времето на персийския цар Дарий (522–486 г. пр. н. е.).Надписът е висок приблизително (15 м) и широк  до 100 м (328 фута) нагоре по варовикова скала. Този документ бил най-важен при дешифрирането на по-рано изгубеният скрипт. Той съдържа три версии на един и същи текст, написан на три различни клинописни езика: староперсийски, асирийски и еламитски.
Надписът Бехистун е клинопис, какъвто е камъкът Розета за египетските йероглифи.
През 1835 г. въпреки неговата недостъпност, сър Хенри Роулинсън успява да мащабира скалата и да копира староперсийския надпис. Първият раздел на копирания текст съдържа списък с персийски царе, идентичен с този, намерен в Херодот, и чрез съвпадение на имената и героите, Роулинсън успява да дешифрира староперсийската писменост през 1838 г.
След това през 1850 г. Хенри Роулинсън превежда Черния Обелиск. Черният обелиск е варовик, изписан с военните завоевания на Шалманасер II (858-824 г. пр. н. е.). Едуард Хинкс публикува своя превод на същия текст през 1851г.
Към 1851 г. Хинкс и Роулинсън могат да прочетат 200 вавилонски знака. Скоро към тях се присъединяват още двама дешифратори, ученият Джулиус Оперт и Уилям Хенри Фокс Талбот. През 1857 г. четиримата мъже се срещат в Лондон и участват в известен експеримент, за да проверят точността на дешифрирането си. Преводите, изготвени от четиримата учени, били в тясно съгласие помежду си. Но версиите на Хинкс и Роулинсън били най- идентични в много отношения. Журито заявило, че е доволно от резултатите,  и че текстовете са дешифрирани правилно.
Има много други преводачи, които дешифрират и превеждат клинопис и древни езици, изгубени от хиляди години. Захария Ситчин беше само най-известният от тях.

Кой е Мардук? 

Мардук първоначално се нарича Amar.utu, означава Слънчев Телец. В Енума Елиш, Мардук е свързан с Нибиру, което означава скитаща или измамна планета. Тиамат била богиня на водата, водна планета. Мардук разцепва Тиамат на две половина, като от горната половина образува Земята, а от  другата небето с астероидния пояс между Юпитер и Марс.  Докато се скитал из Слънчевата система Мардук  извадил от орбита различни планети и луни, за да  установи или фиксира техните станции по- късно и да образува Земята.