Адаптогени

Адаптогените – древната мъдрост на растенията и забравената връзка с нас самите

Много от вас са чували за билковите „суперхрани“, които наричаме адаптогени:

Женшен, Рейши, Родиола, Готу Кола, Тулси, Мака, Ашваганда, Чага, Елеутерокок (сибирски женшен), Шизандра (китайски лимонник), Астрагал, Кордицепс, Бакопа Мониери (Брахми), Левзея (маралов корен), Женско биле (сладък корен)…

Това са само част от растенията и гъбите, които традиционната медицина и съвременната фитотерапия свързват с подкрепата на организма при стрес, умора и повишено физическо и психическо натоварване.

През последните години светът сякаш откри наново силата на растенията. Суперхраните непрекъснато се множат по щандовете за здравословно хранене, а аптечните мрежи се препълниха с добавки, обещаващи решение за почти всичко, от безсъние и тревожност до хормонален дисбаланс, изтощение и мозъчна мъгла.

И аз преминах през този свят.

Имаше период, в който отчаяно се опитвах да овладея страничните ефекти на перименопаузата и не особено веселите промени, които тази възраст носи. Харчех безброй левове, а по-късно и евро, тичайки след всяка нова билка, за която прочитах, че може да ми помогне.

Вярвах в силата на билките, но не толкова много. Когато се наложи да търся някакво решение на различни проблеми като мозъчна мъгла, необяснима тъга, качване на килограми, реших, че трябва да проуча повече този въпрос с природната лечебница. 

Бях привлечена от идеята, че едно растение може да подпомогне организма в период на изтощение, а друго да успокои прекомерното напрежение.  Търсех решение за социалното си отдръпване, за промените в настроението, за мозъчната мъгла, за тревогите около майка ми, за всички човешки тъги и драми, които животът неизбежно ни поднася. Търсех начин да спра онова вътрешно напрежение, което ме будеше нощем, понякога на всеки кръгъл час. Исках отново да се чувствам като себе си. И все пак, докато спестяванията ми намаляваха, въпросите ставаха все повече, а сигурността в отговорите все по-малка.

Коя билка действително работи? Как да разбера дали ми помага? Колко време трябва да я приемам? Каква е правилната доза? Могат ли две растения да се комбинират? И най-важното, какво всъщност се случва в организма ми, когато ги приемам?

Оказа се, че да купиш една добавка е лесно. Да разбереш какво прави тя с теб е съвсем друго.

Не можех да различа кое е реална промяна, кое е временно подобрение и кое е просто надеждата ми най-накрая да открия нещо, което ще ми върне спокойствието. Започнах да се чувствам не просто несигурна, а и уморена от безкрайното търсене. Имах цял щанд от добавки и хомеопатия в един момент у нас. Редувах витамини с добавки и честно казано, не бях открила онова чудо, което ми трябваше.  Докато не се срещнах с адоптогените в един момент и усетих огромна разлика в състоянието си. Добре, това беше чудесно, защото най- сетне намерих облекчение за мозъчната си мъгла и всички добавки на перименопаузата. Но после възникна въпросът, ако спра билката, какво ще се случи, ще се върна ли отново към онова аз, в което не се чувствах удобно. 

Знаех, че не можем да излекуваме последствията от постоянния стрес, ако продължаваме да живеем по същия начин, който го поражда. 

Растенията могат да бъдат ценна подкрепа, но не могат да свършат вместо нас работата по възстановяването на вътрешното равновесие.

Някои от тези растения имат хилядолетна история. Рейши например е заемала особено място в китайската традиционна медицина и е била символ на дълголетие и духовно благополучие. Тулси, или свещеният босилек, заема изключително място в индийската традиция и е почитана като свещено растение.

Именно Тулси беше растението, с което лично аз свързах едно от най-значимите си подобрения. 

Но тук искам да направя едно важно разграничение: личното преживяване не е универсална рецепта. Това, което е помогнало на един човек, не непременно ще помогне на друг, макар че оттогава го препоръчвам горещо на всеки с моите проблеми. Всяко растение има своите активни вещества, механизми на действие, противопоказания и взаимодействия. Тулси е едно от най- безобидните билки, които не насанят вреди както би могла да нанаше ашвагандата на черния дроб, например. 

Адаптогените могат да ни бъдат доста полезни. Не трябва да гледаме на тях като  поредната модна тенденция, защото билките са били през всичкото време с нас. В тях има цяла вселена от биологично активни съединения, които науката тепърва изследва.

Стресът, който постепенно се превръща в начин на живот, определено не се отразява добре на съвремения човек. Стресът, който отнема съня ни, разпилява вниманието ни, променя настроението ни. Съвременият свят ни кара да живеем в постоянно в поле от нестихваща динамика и несигурност. 

Кортизолът е важна част от тази система на непрекъснати промени и стрес, но не е наш враг. Той е необходим хормон, без който организмът не би могъл да функционира нормално. Проблемът възниква, когато механизмите за реакция на стреса са подложени на продължително натоварване. Тогава се появява инсулинова резистентност, автоимунни заболявания и други неразположения, с които трудно се справяме, докато тичаме през живота. 

Тук идва и ролята на растенията, които често наричаме ноотропици или билки за когнитивна подкрепа. Гинко билоба, Готу Кола, Бакопа и Лъвска грива са сред най-популярните представители на тази група. Те се изследват за потенциалното им влияние върху паметта, концентрацията и когнитивните функции.

Но нека не забравяме нещо: ако не променим навиците, които ни изтощават, ако не възстановим съня си, ако не се научим да разпознаваме и ограничаваме източниците на постоянно напрежение, нито една билка няма да ни осигури трайно спокойствие.

Можем да приемаме най-скъпите добавки, да подреждаме капсулите си в красиви кутийки и да следим всяка нова тенденция в света на здравословното хранене. Но ако продължаваме да пренебрегваме собствените си потребности, всичко това може да се превърне просто в поредния начин да бягаме от истинския проблем.

Истинското възстановяване започва тогава, когато престанем да се отнасяме към тялото си като към машина, която трябва непрекъснато да поправяме. 

И може би точно тук се крие най-ценният урок, който научих от срещата си с адаптогените. 

Не е достатъчно да грабнем капсула от природата. Трябва отново да открием мястото си в нея.  Защото спокойствието не е отсъствие на проблеми. То е способността да останем цялостни дори когато животът около нас е несигурен, шумен и непредвидим.

Пиша тази статия, за да помогна на някой като мен, който се бори със стреса, койдо дори може да не е забелязал, чудейки се защо не е весел и къде остана онзи усмихнат човек от вчера. 

Leave Comment