Често чуваме и още по- често четем как хора оправдават войни, насилие, политически амбиции и унищожение, като използват Божието име, религията или исторически и духовни аргументи. Държави, лидери и политически движения призовават Бога за благословение над своите действия, над армията си, над оръжията си и над победата си, разиграват нечувани циркове с Божието име и Святост, за да впечатлят света.
Но аз си задавам един много прост, ала дълбок въпрос: Как е възможно да призоваваме Бога на любовта да благослови нещо, което отнема живота, разрушава, осакатява, разделя семейства и превръща човешкото съществуване в трагедия?
Бог е Този, Който сътворява живота. В Него е неговото начало, неговият смисъл и неговата ценност. Той не е създател на омразата, алчността, властовото тщеславие и човешкото желание за господство. Той е източникът на любовта, милостта, истината и светлината. И ако вярваме, че Бог е любов, не можем да отделим тази любов от всичко, което Той е.
В Битие виждаме Бога като Творец, Който създава, оживотворява и благославя. Животът не е даден, за да бъде превръщан в средство за политически амбиции, териториални завоевания, богатства или утвърждаване на властта. Човешкият живот е свещен, защото човекът носи образа на Твореца.
„И създаде Бог човека по Свой образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27)
Този образ не принадлежи само на един народ, една религия, една държава или една политическа идеология. Всеки човек носи човешко достойнство, всеки. Детето, което умира под бомбите, майката, която губи семейството си, старецът, който е принуден да напусне дома си, невинният, който никога не е пожелавал война, но умира на фронта, всички те са човешки същества. И никоя националност не прави живота на едни по-ценен от живота на други.
Христос не учи хората да мразят враговете си, а да ги обичат. А какво виждаме във Фейсбук, точно обратното. Всички сме братя, защото всички ние сме братя и сестри, защото произлизаме от един Адам и една Ева. Човечеството за първи път се раздели с Едемската градина, а след това усети по- голяма раздяла при Вавилонската кула. Когато човешката гордост, стремежът към величие и желанието да достигне небесата със собствената си сила довеждат до разпадането на единството. Оттам народите се разпръсват по земята, езиците се разделят и хората се отдалечават един от друг. Но въпреки всички граници, различия и разделения, ние произхождаме от едно начало. От едно човечество, сътворено от Бога. Няма различни човешки корени, има различни пътища, по които поемаме. Затова никой народ, раса или човек не е чужд на другия, всички сме част от едно човешко семейство, сътворено от Бога.
Но да се върна към мисълта си в началото. Христос не учи да търсим отмъщение, а да прощаваме. Не благославя гордостта и стремежа към господство, а смирението, милостта и миротворството. Вижте на какво се превръщаме, когато мислим, че никой не ни вижда зад клавиатурите…. Тъжно падение на всякаква човечност и морал. Исус каза.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.“ (Матей 5:9)
Не е казано: блажени завоевателите. Не е казано, блажени онези, които натрупват богатства чрез чуждото страдание. Не е казано: блажени онези, които разпалват омраза, за да укрепят властта си. Христос нарича блажени миротворците, онези, които създават мир, които го търсят, които го изграждат, дори когато това изисква повече смелост, отколкото да воюваш.
И Той отива още по-далеч, като казва.
„Любете враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.“ (Матей 5:44)
Как тогава можем да превърнем Христовото учение в оправдание за омраза? Как можем да поставим политическия интерес над милостта, а човешката амбиция над Божията любов? Как можем да благословим оръжията си, докато забравяме, че от другата страна също има човешки души, семейства, деца и хора, които искат да живеят, които имат своите мечти, деца, любими?
В Лука 6:35 Христос ни напомня, че Всевишният е благ и към неблагодарните, и към злите. Това е Божият характер, милост, която не се ограничава само до онези, които са достойни според човешката преценка. Бог не обича само нашите, не благославя само хората от нашата страна на границата и не проявява милост единствено към тези, които говорят нашия език.
Любовта Му не се побира в границите, които хората рисуват на картите, а и често прекрояват.
Историята ни е пълна с войни, извършвани в името на властта, територията, богатството и влиянието. И неведнъж религията е била използвана, за да се придаде святост на човешки решения, пълни с гнус и тъмнина. Но фактът, че някой произнася Божието име, не означава, че Бог стои зад неговите действия. Свещените думи могат да бъдат използвани и от нечисти намерения. Знамето може да бъде осветено, храмът може да бъде пълен, молитвите могат да звучат силно, но това не прави алчността праведност, нито насилието любов, нито превръща омразата в святост.
Дори в християнската история съществува дълбоко свидетелство за миротворството. Ранните християнски автори като Тертулиан и Ориген изразяват силно въздържание от насилие, а традицията на ранната Църква поставя любовта към врага, милостта и отказа от отмъщение в центъра на християнския живот. По-късно се развиват и учения, оправдаващи определени войни като „справедливи“, но това е човешко богословско осмисляне на политическата реалност, не бива да се бърка с прямото Христово повеление да обичаме враговете си и да бъдем миротворци.
Нима не трябва да се замислим защо най-често война обявяват хора, които самите никога няма да отидат на фронта? Защо решенията се вземат в кабинети на тайно, а хитрите им лицемерни усмивки се появяват явно, а цената им се плаща с телата, живота и бъдещето на обикновените хора? Защо едни натрупват политическо влияние, икономически печалби, докато други губят домовете си, близките си, здравето си и понякога всичко, което са имали?
Войната не е само сблъсък на армии. Тя е и индустрия, интереси, икономика, власт, страх и манипулация. А когато човешката алчност се прикрива зад патриотизъм или религиозни лозунги, става още по-опасна, защото хората започват да вярват, че служат на нещо свято, докато всъщност могат да бъдат използвани за чужди амбиции и откровено зло.
Не вярвам, че Бог подкрепя войнолюбците, грабителите, корумпираните, онези, които подхранват омразата, за да владеят, или политиците, които превръщат човешкото страдание в средство за постигане на целите си. Не вярвам, че Той благославя егоизма, жестокостта, бездушието и презрението към живота. Не вярвам, че някой може да се приближи до Бога, докато съзнателно отдалечава сърцето си от любовта, истината и милостта.
Защото Бог не може да бъде използван като оправдание за противоположното на собственото Му естество.
Ако Бог е любов, омразата не може да бъде Негов образ.
Ако Бог е живот, унищожението не може да бъде Негов идеал.
Ако Бог е истина, лъжата и манипулацията не могат да бъдат Негов път.
Ако Бог е справедлив, грабежът, корупцията и експлоатацията не могат да бъдат освещавани чрез Неговото име.
Ако Бог е мир, войната не може да бъде превърната в добродетел само защото някой е произнесъл молитва преди нея.
Не казвам, че светът е прост, че злото не съществува или че човек не трябва да защитава невинните. Казвам, че не трябва да губим духовната си съвест, докато се опитваме да оправдаем сложността на света. Защитавайки живота, не бива да се превръщаме в поклонници на смъртта. Съпротивлявайки се на злото, не бива да започнем да обичаме злото в себе си. И когато се борим за справедливост, не бива да превръщаме отмъщението в наш бог.
Може би най-голямото изпитание за човека е именно това да не позволи на страха, омразата, властта и гордостта да го отдалечат от Бога.
Защото Бог не се нуждае от нашите войни, за да бъде велик. Не се нуждае от човешки жертви, за да бъде силен. Не се нуждае от завоевания, за да докаже властта си. Той е Творецът. Неговото величие не се измерва с разрушени градове, победени народи или натрупани богатства. Не се лъжете, на Бог са Му омразни тези амбиции.
Неговото величие е в живота, който създава. В милостта, която дава. В светлината, която не угасва. В любовта, която не разделя човечеството на достойни и недостойни за съществуване.
И ако наистина искаме да бъдем Божии, може би трябва да започнем не с въпроса кого Бог ще унищожи, а с въпроса как ние самите да не унищожаваме онова, което Той е създал.
Защото Бог е любов. Бог е живот. И всичко, което се отдалечава от любовта и презира живота, се отдалечава от Неговия образ.

