Днес ще ви запозная с една библейска личност, от която аз самата съм учила астрология от запазени фрагменти. Когато говорим за Авраам, обикновено си представяме праотецът на Израил, човекът, сключил завет с Бога, онзи, който напуска Ур Халдейски и тръгва към неизвестното, воден от вярата си. Но съществува една по-малко позната страна от древната традиция, която заслужава да бъде изследвана, за която малцина подозират, именно Авраам като познавач на звездите, астролог и носител на небесно знание, чието име се среща в антични астрологически произведения.
Това не е съвременна измислица, нито произволно съвпадение на имена. Няколко антични автори, принадлежащи към различни епохи и литературни традиции, свързват именно библейския Авраам с астрологията. Някои го представят като учител на египетски жреци, други като човек, предал небесната наука на народите, а гръцки и римски астролози се позовават на неговото име като на авторитет в конкретни астрологически правила.
Това повдига въпроси, на които не бива да отговаряме прибързано. Кой е бил Авраам в представите на древните астролози? Съществували ли са произведения, приписвани на него? Какво знание са съдържали? И защо името на библейския патриарх се появява сред авторитетите на една наука, която по-късно в някои религиозни традиции е поставена под подозрение?
Именно древните свидетелства ни позволяват да започнем това изследване.
Авраам произхожда от Ур Халдейски, древен град в Месопотамия, земя, свързвана с наблюдението на небесните тела и развитието на астрономическите и астрологическите традиции.
В древния свят небето не е било разглеждано единствено като физическо пространство. Движението на планетите, Слънцето, Луната и звездите е било част от система за разбиране на времето, природните явления, царската власт и човешките събития. Наблюдението на небесните тела е имало дълга история в Месопотамия и е било тясно свързано с храмовите и средите на учените.
Това географско и културно обстоятелство е важно, когато разглеждаме древните предания за Авраам. В елинистическата литература той е представян като човек, придобил небесно знание в Халдея и впоследствие предал го на други народи, та чак до наши дни, когато с трепет четях храгменти от онова далечно време. Има неоспорим факт, че в античността Авраам е бил помнен и представян като носител на астрологическо знание.
Сред най-ранните свидетелства се откриват фрагменти от произведенията на двама елинистически еврейски автори, това са Артапан и Псевдо-Евполем. Техните текстове са достигнали до нас благодарение на Евсевий Кесарийски, който ги цитира в Praeparatio Evangelica в превод „Подготовка за Евангелието“.
Артапан разказва, че Авраам преподавал астрология на египетския цар Фараотес. В тази традиция патриархът не е просто човек, който наблюдава небето, а учител, предаващ знания на египетската владетелска среда. Псевдо-Евполем представя още по-разгърнато предание. Според него Авраам изучавал астрология в Ур, усвоил това знание и го предал на египетските жреци и финикийците. В същия фрагмент откриваме и връзка с Енох, на когото се приписва по-древният произход на астрологията и други науки.
Йосиф Флавий (I век) е може би най-важният допълнителен свидетел. В Юдейски древности, книга I, 155–168, той разказва за Авраам и неговото познание за небесните тела. Йосиф Флавий пише, че Авраам бил човек с голяма мъдрост и познания, че имал разбиране за небесните явления и предал на египтяните аритметиката и астрономията. Особено важно е, че Йосиф свързва тези знания с произхода на Авраам от Халдея.
Той споменава и по-ранния вавилонски жрец и историк Берос, който разказвал за древен халдеец, праведен и велик човек, познавач на небесното знание. Йосиф идентифицира тази фигура с Аврам.
Тези свидетелства са особено важни, защото показват, че още в елинистическата епоха е съществувала традиция, която поставяла Авраам сред древните носители и разпространители на небесното знание. Независимо дали тези автори са имали достъп до по-стари предания, или са изграждали образа на Авраам като древен авторитет в спор за произхода на науките, те не оставят съмнение как са го представяли, а именно като човек, притежаващ астрологическо знание и предаващ го на други народи.
Едно от най-силните свидетелства идва от Ветий Валенс, астролог от II век, автор на Anthologiae („Антология“), произведение, което е сред най-значимите запазени трудове на елинистическата астрология. Тази книга остана едно от любимите ми четива, някак си усещах Валенс като характер и по странен начин го чувствам и до днес близък.
В Aнтология, II.28–29, Валенс се позовава на Авраам във връзка с астрологическите определения за пътувания. Той използва името Абрамос и го представя като авторитет, чиито книги съдържат правила и наблюдения за определени положения в наталната карта.
В текста се среща изразът, превеждан като „най-чудният Авраам“, и изрично се говори за неговите книги. Валенс не само предава правило, свързано с пътуванията, но споменава и други неща, които Авраам е изобретил и изследвал, особено във връзка с натални карти, показващи склонност към пътуване.
Това е съществена подробност. Тук вече не става дума единствено за предание, че Авраам е преподавал звездната наука на египтяните. Той е представен като автор, който е създавал, проверявал и развивал астрологически методи.
Изследователите обръщат внимание и на терминологията в тези пасажи, която се различава от обичайния език на Валенс. Това е довело до предположения, че текстът може да пази по-стар материал, предаден чрез други автори, включително Хермпип. Ако тези препратки отразяват реално съществували астрологически текстове, приписвани на Авраам, тогава тяхната история е много по-стара от самия Валенс. Научната литература обсъжда възможността традицията за книгите на Авраам да е била позната още през III век пр. Хр.
Това означава, че името на Авраам е присъствало в астрологическата литература като авторитет векове преди по-късните религиозни и средновековни интерпретации.
Друг важен свидетел е римският астролог Фирмикус Матернус, автор на Mathesis през IV век. В неговия труд Авраам е споменат сред древните авторитети на астрологията, заедно с имена като Орфей, Критодем, Нехепсо и Петосирис. Но още по-интересни са пасажите, в които Фирмикус свързва конкретни астрологически изчисления с Авраам.
В Матезис, IV.18, при обсъждането на мястото на Даймона, Фирмикус пише, че е включил съответния метод, защото Авраам е показал чрез подобно изчисление определено положение на Слънцето.
В други пасажи той се позовава на Авраам във връзка с Лота на Фортуна, положението на Слънцето и Луната и астрологически процедури, използвани в наталната карта.
Това свидетелство заслужава особено внимание. Фирмикус не използва името Авраам единствено за украса на разказа си с древен авторитет. Той го включва в контекста на технически правила, изчисления и астрологически методи, които Авраам е дал.
Тук можем да поставим един важен въпрос: ако Авраам е бил просто легендарен учител по небесно знание, защо неговото име се свързва с конкретни изчисления и правила, предавани от астролог на астролог?
Това не доказва авторството на историческия патриарх. Но свидетелства, че в древната астрологическа традиция е имало учение, приписвано на Авраам, което е било достатъчно конкретно, за да бъде цитирано и използвано.
Може би най-интересното е, че връзката между Авраам и звездите не е чужда на самия библейски разказ.
В Битие 15:5 Бог извежда Авраам навън и му казва:
„Погледни сега към небето и преброй звездите, ако можеш да ги преброиш… така ще бъде твоето потомство.“
Този стих е централна отправна точка в древните интерпретации, свързващи Авраам с небесното знание.
В книгата Юбилеи 12:16–20 откриваме по-разгърнат разказ. Аврам наблюдава звездите през нощта, опитвайки се да разбере небесните знаци и връзката им с природните цикли и дъждовете. Но в повествованието идва Божието слово, което насочва вниманието му към истинския източник на властта над творението.
Този текст е особено интересен, защото не просто свързва Авраам с наблюдението на звездите, а поставя знанието за небето в контекст на духовно преосмисляне.
Авраам наблюдава. Авраам търси закономерност. Но в крайна сметка разбира, че небесните знаци не са самостоятелна власт, която управлява всичко. Властта над природата и времето принадлежи на Бога.
Именно тази линия се среща в някои древни еврейски и християнски интерпретации: Авраам може да е познавал звездната наука, но духовното му израстване го отвежда отвъд зависимостта от звездите. Тук се появява най-същественото противоречие.
В по-късни религиозни традиции астрологията често е поставяна под подозрение, особено когато се приема, че небесните тела имат абсолютна власт над човешката съдба. В същото време древни автори представят Авраам пророкът и патриархът, свързан с вярата в един Бог, като човек, който познава астрологията и дори я преподава.
Авраам е познавал звездите, но е знаел, че истинската мъдрост е в Бога.
Най-вълнуващият въпрос за мен остава този за книгите на Авраам. Валенс се позовава на негови книги. Фирмикус предава изчисления, свързани с името му. По-ранните традиции го представят като учител на астрологията. Изследователи разглеждат възможността да са съществували астрологически произведения, приписвани на Авраам, които са циркулирали в древността и са били използвани или цитирани от по-късни автори.
Всичко казано до тук, ни разкрива нещо важно, Авраам не е само праотец и пророк на Израил. Той е представян като древен учител на небесната наука, познавач на звездите, човек, чиито методи и изчисления са били цитирани от астрологическата литература.
Историята на Авраам като астролог поставя въпроси, които надхвърлят самата астрология.
Какво е било небесното знание в древността? Къде се срещат астрономията, астрологията, религията и философията? Как знанията са преминавали от Халдея към Египет, от Египет към гръцкия свят, и как различните народи са приписвали техния произход на древни мъдреци? И защо името на Авраам се появява сред тези мъдреци?
Може би защото той е бил възприеман като мост между древната халдейска наука и познанието за единния Бог. Може би защото в елинистическата епоха еврейските автори са искали да покажат, че тяхната традиция не е чужда на древната мъдрост, а е сред нейните най-древни източници. Или може би зад тези предания са стояли текстове и учения, които днес вече не притежаваме. Не можем да знаем всичко. Но можем да изследваме онова, което е останало.
И когато съберем свидетелствата на Артапан, Псевдо-Евполем, Ветий Валенс и Фирмикус Матернус, пред нас се появява образ, който рядко се разглежда. Авраам е не само патриархът на вярата, но и древният мъдрец, чието име е било предавано в историята на астрологията като авторитет, учител и познавач на небесните закономерности. И тук неизбежно възниква един въпрос, който заслужава да бъде зададен.
Как така Авраам праотецът на Израил, бащата на вярата, човекът, с когото Бог сключва Завет, присъства в древната астрологическа литература като познавач на звездите, учител и авторитет, чиито методи са цитирани от големите астролози на античността, докато по-късно Църквата заема категорична позиция срещу астрологията?
Нима небето, което Бог е сътворил, е недостойно за изучаване? Нима познаването на неговия порядък непременно означава поклонение пред него? Или трябва да разграничим познанието за творението от превръщането му в господар на човека?
Разбира се, Църквата не отхвърля астрономията и наблюдението на небесните тела. Нейните възражения са насочени преди всичко срещу гадателството, фатализма и убеждението, че звездите определят човешката воля и съдба. Но именно тук се отваря пространство за размисъл: къде свършва изучаването на небесните закономерности и къде започва духовната заблуда?
Авраам ни оставя една особена следа. Човекът, излязъл от земята на халдейците, свързвана с древното звездно знание, е същият човек, на когото Бог казва да погледне небето и да преброи звездите.
Може би най-големият урок в тази история е, че да познаваш звездите не означава непременно да им се прекланяш.
И преди да отхвърлим едно знание, може би трябва първо да се върнем към неговите корени, към древните извори и към онези, чиито имена самата история е съхранила.

